Марина Христова

След задушница и мъртвите гласували

В събота беше задушница, а в неделя се проведоха избори за Европейски парламент. На тях гласуваха хиляди живи и сигурно хиляди мъртви хора. Като моята баба. Тя е родена през далечната 1928 година, а днес трябваше да е на 81 години. Но за съжаление е починала още през 1978 година. Аз дори не съм успяла да се запозная с нея, родена съм доста по-късно. Но моята баба се оказа в избирателните списъци на една софийска община и за двата избора – за Европейски и национален парламент. Въпреки че не е присъствала там от смъртта си до последните два вота. Нито по време на бутафорни избори преди 1989 година, нито в тези след 1990 година. Нито на следващите, нито на които и да е до днес. Дали е единствената? Със сигурност не е. Дали ще гласува? Защо ли си мисля, че да. Някоя „добронамерена” ръка ще пусне бюлетина с нужния за някого номер в урната. Второ – нейното име ще промени цифрите на прословутата избирателна активност, защото тя се определя по броя на имащите право на глас. А с покойниците те стават доста повече и 3 процента например вече предполага различен брой хора. И това ще стане и сега с негласуването или пускането на бюлетина на хилядите мъртъвци. На починалите ви роднини. По този начин вашата любима партия може да остане извън властта. Както и да го погледнеш, винаги има печалба. Няма загуба, освен за вас… Със сигурност от доста години между страниците на списъците скитат нещастни мъртъвци, които някой употребява, както намери за добре, и не им дава покой. На местните избори през 2007 година имаше и друг номер, но той е много очевиден. В седмицата преди вота в някое село в общината идват да живеят 200-300 души. Регистрират се и искат да гласуват. За автобусите просто няма какво да се говори. Купуването на гласове с кокошки, ориз и кебапчета е смешно. Но определено вкарването на имена на починали хора е най-грозното изборно престъпление. Много харесах една група във Фейсбук, която призоваваше младите да приберат личните карти на баба си и дядо си в деня на изборите, за да има истинска промяна. В случая паспортът на моята е прибран от същата онази община, която й е издала смъртния акт преди 31 години. И която сега я слага в списъците си. Но си има и една хитрина, както се оказа. В дългия поменик за вота ще намерите само хора, които е възможно да бъдат живи през 2009 година. Защото прабаба ми и прадядо ми, които са починали в същата малка и невинна столична община, ги няма. Просто са родени през 1900 година – цели 109 години. От друга страна пък, няма да намерите и ваши близки, които са починали след 1989 година. Защо ли? Защото е скоро? Защото още си спомняте? Защото тогава масивите с данни на институции вече се управляваха от друг и нямаше как да стане? Не се знае. Но все пак гнусният факт, че някой е решил да се рови по гробовете на хората и да им тика бюлетини в ръцете, си остава. А действията са перфектни като активно мероприятие. Чудя се само колко ли хиляди хора са станали от гробовете си, за да гласуват на изборите през последните 15 години. Като отидете да пускате бюлетини на 5 юли, можете да потърсите старите си забравени покойници. Като видите имената им, спомнете си за тях, отидете на гробищата и запалете една свещ. Поне като другите си гаврят с паметта им, вие ги почетете. Защото на задушница не стават чудеса и роднините ви не възкръсват, както се опитват да ни убедят онези, които шмекеруват на дребно. И обръщат изборите с цената на всичко. Като вкарват в употреба и прословутите мъртви души. В най-истинския и натуралистичен смисъл на думата. Ако ваш роднина е употребен, за да има тройна коалиция, дали ще сте спокоен и ще махнете с ръка? Но пък като се замислиш, какво ли можеш да направиш…Ако сега баба ми беше жива, със сигурност нямаше да гласува за партии, които страдат от синдрома на култа към личността. Същите, които са я тормозили приживе и продължават да го правят примъртве. Бог да я прости!

Публикувано в Публикувани небелени портокали | 2 Коментари »

Чорба от земните грехове

Седял си един прекрасен слънчев ден св. Петър горе на небето и чакал да дойдат нови хора да ги разпределя за Ада или за Рая. По едно време обаче му станало скучно. Не се качвали души нагоре, защото било времето за обедната почивка на ангелите. Вече бил пратил два-три SMS на Афродита и Нефертити да го чакат довечера. Вече два–три пъти бил загубил на карти в каубойския бар, бил избягал от Ал Капоне, бил гледал какво правят Адам и Ева под дървото. Междувременно даже бил прочел по два пъти всеки от греховете на отец Никодим. Гледал и „Ангели и Демони”. Боже, какви били хубави тия демонки, особено в порно-версията, помислил си той и се прекръстил три пъти, че си мисли за такива неща, а шефът е наблизо. А бе, въобще всичко бил направил. По едно време решил да поразгледа какво става в земната мрежа. Дето хората долу й казвали интернет. Ама нито Господ, нито Дявола давали да се влиза там, нито да се прави каквото и да било, защото това били някакви си човешки глупости. Нищо, казал си св. Петър. Погледнал наляво – Дяволът го нямало, само се виждали огньовете от вратите на Ада. Погледнал надясно – Господ спял от няколко часа, а обедната почивка на ангелите щяла да приключи някъде след обедния жур на самодивите. До тогава нямало кой да го събуди. И така щастлив св. Петър пуснал компютъра и се зачудил обаче в коя страница да отиде. Вече имал десетина регистрации в Елмаз, даже се бил запознал с един руски ангел, дето му откраднал ключовете от Рая, та едвам си ги върнал. Имал вече и 100 и нещо приятели в скайп, ама те вече били в Чистилището, а там нямало интернет. Даже и обхват на телефона нямало.  И накрая св. Петър взел решение да види какво правят приятелите му от няколко свята във Фейсбук. По едно време обаче отворил и профилите на папа Бенедикт XVІ и папа Йоан Павел ІІ там. Помислил си, че дори и нещо да стане, като дойде Господ да го пита защо е там той да покаже, че е по работа. Влязъл той, погледнал няколко снимки на знамената и гербовете на Ватикана. Добре, казал си той, трябва да направя такъв и на Господ и на Дявола. И да има „стани почитател”, мислел си Петър. Пък статусите ще са редове от Библията. А при Дявола – съвети как да прикривате греховете си. Супер, казал си. От утре започвам да правя различни снимки на Ада и Рая и на Господ и Дявола. По едно време решил да извика Йоан Павел ІІ да види и той какво са направили за него във Фейсбук. Загледали се те, интересно им било. Имало много хора, които пишели хубави неща. Пускали снимки от посещенията си във Ватикана и други. Докато двамата се блещели в монитора, поставен на един облак, покрай тях минал на мотор един от терористите на 11 септември. Атака! Атака! Смърт на САЩ, казал той и продължил по пътя си. Спогледали се двамата и пак се върнали към клюкарника. После наминали и през сайта на българския Свети синод. Пак да е по работа. Но там нямало нищо интересно, само официални неща, нищо, което хората са оставили. Я да видиме форума, казал Карол Войтила. И там децата пишели, че много се радват за новата придобивка на църквата и че за първи път разбирали, че съществува Свети синод. Не може да бъде, казал бившият папа. Ама как така. Четяли те надолу и стигнали до препратка към онлайн литургиите на пловдивския митрополит Николай. Чудесно, казали си двамата, децата да се учат и да слушат и от вкъщи за какво се говори по време на службата, за болните също така. Само се зачудили дали този тип литургия включва и молитва. Щото децата си пишели отдолу, че ако се въведе ще се молят по 20-30 пъти на ден. С копи/пейст и рефреш. Така се молели и на св. Фейсбук, св. Майспейс, св. Тагед и така нататък, споделяли самите малчугани. Въздъхнали двамата. По едно време минал Цербер. Вярно, че вече от стотици години обикалял горе, ама още май не му били свикнали. Минал, изръмжал и по едно време подгонил една свещена котка от египетските. След тях пък тичал Тутанкамон, който все не си харесвал играчките и все гонел кучето и котките. Ей, не се наиграха тия деца, само ходят по чуждите отвъдни светове, казал св. Петър. Въздъхнали двамата и продължили да разглеждат сайта. По едно време на св. Петър му писнало и си казал- дай да взема аз да направя снимките за профилите, че тука сме се замотали, а трябва да се върши работа. И започнал да снима – Господ в Райската градина, с ангелите, със самодивите, с музите, дето били дошли на гости. Даже успял да го щракне с някакви феи дето никой не разбрал от къде се появили. Дяволът пък се снимал с демонките от филма, с нимфите. Фотото с Горгоната – Медуза пък било толкова хубаво, че Сатаната искал да му е снимка на профила. После се снимал в казан до най-верните си дяволи и така нататък. С фотошопа даже леко заприличали на дяволки. А отдолу в двата профила различни потребители пишели, че за първи път разбрали за Ада и Рая, знаели само за Ейпъл и Майкрософт. Радвал се св. Петър, душата му се топлела от мненията на хората и започнал да виси само във Фейсбук. Често идвал и Войтила, и ангелите, а вечер и Адам, докато Ева клюкарствала какво става в царските дворци и императорските покои на земята. Та така ги събирал светията около социалната мрежа и гледали новия профил на Дева Мария. Хората много я обичали и св. Петър си мислел, че трябва да събере отзиви и да ги покаже на Господ. По едно време се чул глас – «Вие работа нямате ли си, та се занимавате с глупости. Аз ще го забраня тоя Фейсбук. Като наркотик ще го забраня. И на гугъл ще се обяда да го спре…» Пак Бойко Борисов строява общината, помислил си светията с досада…

Публикувано в Голата истина - портокали без кори | 1 Коментар »

Една реална катастрофа и няколко скрити

Едно ужасна катастрофа се случи вчера. На Спасовден. И още няколко стават от десетина години насам. Без да искам да обидя близките на загинали в инцидента се чудя едно нещо. Първо защо българската държава дава обезщетение, когато в катастрофата са загинали над 15 души? Защото го казват по новините, защото предстоят избори или по друга причина? В крайна сметка ако ще се дават пари на семейства и на ранени в пътнотранспортни произшествия, това трябва да се прави за всички. Или излиза, че като умреш с още хора, семейството ти ще получи пари от държавата, иначе – колкото роднините ти могат да те погребат – толкова. Значи ли, че ако при една от многото катастрофи всеки ден починат пет човека – четири деца и един възрастен например, това не е трагедия?! Или блъснат пешеходец не трябва да бъде обезщетен? И дали в крайна сметка с пари може да се замажат убийства по непредпазливост, нехайство и какво ли още не? Май по-добре е вместо да се дават обезщетения, да се затегнат законите. От там нататък има още няколко катастрофи, които са станали преди трагедията вчера. Първата е в местния сервиз, който е проверявал автобуса и си е направил дребната далавера с прегледи на ужким. А сега държавата му покрива частните простотии и ще плаща пари. Следващата катастрофа е на транспортна фирма на учител, който решил да върти бизнес като не влага нищо в него. Купил два автобуса на по 20 години и си помислил, че може само да печели и да вози хората като градски транспорт без да плаща данъци. През същото това време се случва и трета катастрофа. Тя е причинена от онзи, който решава да наеме точно тази фирма за пътя до върха и обратно. Защо го е избрал – няма какво да се коментира. Та тези двамата - поръчител и изпълнител решават, че могат да се скрият от държавата и не правят договор по между си. И накрая остават нещастните хора, които са тръгнали на събор от старческия си дом, от къщата си, от масата с приятели, от друго село или град. Стават жертви на няколко катастрофи едновременно.

А през това време в един хубав български град деца се дърпаха, скубеха и носеха като чували. Те участваха в друг инцидент – полско-нашенски, бракоразводен, грозен, отвратителен и с участието на същите катастрофирали социални институции, които би трябвало да се грижат и за старите, и за болните, и за децата и за кой ли още не. Все групи, които у нас се оправят сами. Защото не става дума за отношенията на родителите - че единият имал право, другият не. Става дума, че социалните служби могат да си позволят да извеждат деца по този начин като именно те са институцията, която трябва да се бори срещу всеки, който влачи, тегли и нанася психически поражения на децата…

Публикувано в Голата истина - портокали без кори | Няма коментари »

Мол „България”

Бебета, органи, жени, мъже и всичко останало у нас се купува и продава всеки ден. Печалбата е в хиляди евро. Странното и страшното в този случай е, че често самите жертви съдействат на похитителите си като в тъп американски филм, показват данните на различни организации. Оказва се, че майките сами тръгват да продават неродените си деца или пък жени, които са изпратени насилствено за проститутки в някоя държава стават посрещачи на новите си колежки. А пък децата-джебчии смятат пътуването си за израстване в кариерата. Ето този начин на мислене показва, че трафикът на хора скоро няма спре. Но какво може да се случи в бъдеще, ако не спрем този процес – легализация на дрогата и трафика на хора, както и проституцията. Налагат се тежки данъци, но пък събираме парите на няколко световни мафии едновременно. И през 2080 година например отваряме мол „България”. Цялото население се ангажира с клиентите. Следващата година, по време на изборите за 59-тия парламент, наследникът на Ахмед Доган влиза в маганизина и си купува 50 000 гласоподаватели, заедно с 1000 автобуса да ги превозят. След деня на вота, той ги препродава за строители и бели робини в другите страни. Междувременно до нашата страна пътуват едни от най-известните колубмийски наркобарони, за да си купуват наркотици за техния пазар. Признават обаче, че търговията при тях е спаднала след като сме отворили мола. Междувременно Северна България е станала марихуаницата на страната. Житница вече не ни трябва и затова започваме да си внасяме всички храни от другите страни. Между канабиса садим мак.

През същата година правителството взима решение да закрие домовете за сираци. Оказва, че министърът на финансите не одобрява да има залежала стока и затова и тези деца се пускат на пазара. Представете си само какво ще става на щанда за малчуганите. Заставате и казвате – едно със сини очи, черна коса, момиче, ако може да е на поне две години, че няма кой да му сменя пелените. Вече се забравя и търсенето на половинката в живота и всички други измислени фрази за любовта. Просто си купувате един мъж или една жена и нещата са готови. Ако нещо ви се случи, пращате някой да ви купи бъбрек или черен дроб или каквото трябва. Да знаете обаче, че ще ви го доведат с човека. Но това са рисковете на модерната медицина все пак.

Междувременно всички хора ще са пуснати на пазара, защото има търсене и цялата държава е един голям магазин. Затова печечалбата ще е само за тези, които участват във въпросния 59-ти парламент. Но законът за изборите си е същият и всеки път партиите трябва да купуват нови избиратели.

Но има и добри новини. Когато избираме новото правителство, от Македония и Гърция подават документи за присъединяване към нас. Дори всяка от страните ни обещава определен брой хора за продан на година. Квота, така да се каже. Английската кралица пък изпраща поздравителна телеграма за новото обединение между трите държави и изразява надежда скоро съюзът да стигне и до Острова, защото там положението било много тежко. Обещава цялото си население. Междувременно обаче се обажда Путин-син, който е вече четвърти мандат министър-председател и пети – президент, за да уточни някои неща. Според него подобен монопол на пазара бил недопустим. Затова щял да спре природния газ от Русия. В същото време обаче ние му предлагаме да се обедини с нас и той приема. Путин поема важна част от бизнеса – производството на алкохол. Само Китай остава да ни подбива пазара - продават двама души на цената, на която ние продаваме един. По средата на 59-тия парламент се обажда и г-жа Пин Джур – президентът на САЩ. Тя също ни се сърди за монопола, но ние я уличаваме във връзки с китайското правителство. Сенатът решава, че най-изгодно за държавата ще бъде да се обединим. Заради океана обаче, ние отказваме и ги оставяме да се оправят както могат. Накрая американците решават да направят номер на целия свят – отново. Населяват две-три планети и откриват Макдоналдс и KFC. После пак там правят и цех за производство за хапчета за отслабване.

За щастие годината все още е 2009, но с тези покупки и продажби на мъже, жени, органи и деца ние сме един мол за търговия с хора, но все още нелегален. В този бизнес обаче има наистина много пари. Толкова неприлично много, че докарват на извършителите оправдателни присъди. Какво тук значи някаква си личност…

Публикувано в Голата истина - портокали без кори | 1 Коментар »

България е раят за туристите. Верно, бе!

Случайно в редакцията ни попадна проект за нова брошура на една малка туристическа компания. Очевидно туроператорите са решили, че наистина могат да направят хубава реклама на страната и да привлекат повече туристи. Ето проектът, който е много любопитен:

Имате излишни пари? Искате да замените скучните плажове и планини с ново изживяване? Тогава заповядайте при нас. От тази година предлагаме една напълно нова програма – пътуване из България.

Ден 1

Ако искате да си направите една истинска разходка във времето, заповядайте у нас. Ние ви предлагаме екзотична разходка с циганска каруца. Автентичността е във всичко - аромата, говора, занаята, отношенията на ромите. Просто мислено ще се пренесете в друг свят. Ако желаете, компанията може да ви организира нощувка в ромската махала. Така ще усетите духа на битовите стаи. Любезните обитатели ще ви освободят от тежките куфари, които носите.

Ден 2

През втория ден можете да видите една от най-печелившите атракции на столицата. Това са таксита, сякаш току-що излези от казиното. Винаги возят на различна тарифа, но в повечето случаи тя е банкрут – около две-три евро за километър. Ако сте непредпазливи може и за метър. Някои карат и на четири евро. Задължително е да пробвате поне две-три таксита, за да усетите разликата, да минете през печалбата и загубата.

Ден 3

Ако обаче това не ви е достъчно, за да покачите адреналина, винаги можем да ви изпратим на едноседмичен отдих в курортните селища на София – Люлин и Младост. Там ще можете да се отпуснете и да се печете в естествената сауна на панелните стаи. Ако ви стане скучно, нашите служители ще ви разходят по сергиите на един от най-ориенталските пазари на Балканите. Той дори превъзхожда тези в Турция – Женският пазар. Той е кръстен така от уважение на мъжете към жените още преди много хилядолетия. На него можете се насладите на търговията по тези места. Тук килограмът е равен на 800 грама например. Ще се докоснете и до други народни традиции. Освен това ако ви се струва, че плодовете, които сте си купили, са развалени или по-лоши от онези, които сте видели като сте спрели - не се притеснявайте. Просто по тези места чужденецът е на почит и на него се дава най-узрелият плод и този, който е бил най-близо до продавача. От уважение. Друг пример за българската солидарност с останалите страни е, че само у нас можете да намерите национални сувенири, произведени в Китай. Трябва обаче да внимавате с парите си, защото по пазара се движат много колекционери. Те са толкова пристрастени към събирането на портмонета и мобилни телефони, че като ги видят не могат да се спрат. Просто ги взимат преди да сте ги загубили. Това е истинската колекционерска страст!

Ден 4

Ако сте се отказали от едноседмичния отдих в панелните стаи, ние ви предлагаме да отседнете на друго място. Свикнали сте да посещавате скъпи хотели? Писнало ви е от лицемерното обслужване? Заповядайте в България. Ние предлагаме най-доброто грубо обслужване в целия свят. Ще се върнете векове назад в обноските и културата и ще разберете, че можете да се отпуснете и да правите наистина каквото поискате. Просто и другите правят същото. Ако случайно чуете някой от персонала да споменава нещо за майка ви – не се притеснявайте. В България е прието да се поздравява майката. Келнерите се радват, че майка ви е създала такъв прекрасен човек.

Ден 5

Друга забележителност, която задължително ще видите, докато нашите екскурзоводи ви развеждат, са служителите на КАТ. Невинните им лица ще ви накарат да се просълзите. Старите им униформи ще ви накарат да им дадет милостиня. В крайна сметка трябва да знаете, че те само с това се хранят – милостинята по магистралите. Тежко е, но все пак вашето пътуване ще има лек социален характер.

Допълнителни атракции (плащат се отделно)

Друга атракция, която предлагаме е едно явление, което се случва само веднъж на четири години. Тогава организираме специални групи и цените са значително по-високи. Програмата обикновено се осъществява по време на избори. Когато тече предизборната кампания можете с един билет да минете през поне десетина атракции. От концерти, през томболи, подаръци, благодарности, разплакани политици, хеликоптери и много, мното изненади. Ще оцените развитието на своите държави обаче, когато видите бедните турски туристи. Не ги сочете с пръст, не им се подигравайте. Те, горките, имат пари да ходят на почивка само веднъж на четири години. Или когато е необходимо. По-точно те идват у нас, за да вземат парите си за почивката. Ето още един интересен факт от българската действителност, който можете да снимате, филмирате и да разказвате, когато се приберете.

Заповядайте в България!

И така вашата почивка у нас ще бъде най-приятната на света. Само срещу пет евро всеки българин ще ви каже, че това е най-добрата страна за екзотични преживявания. Стари коли, първобитни обноски, различни хора и много, много адреналин. Ето това е мечтаното пътуване, което може да ви даде само туристическа компания „Далав-ера”!

Публикувано в Голата истина - портокали без кори | 1 Коментар »

България е цъфнала, а ние не сме разбрали

България станала едно чудесно място за живеене в последно време. Поне това ни убеждават различни проучвания, главно на институциите. Според едно от тях раждаемостта у нас се е увеличила значително и вече децата всяка година са толкова, колкото са били през 1992 година. Ние по принцип всички сме българи, но тези, които правят прираста от какъв произход са? Или просто можем да се надяваме на горките емигранти и гурбетчии да оправят и прираста, след като държаха икономиката на страната толкова години. По същото време стана ясно още, че най-подготвената и стабилна държава по време на криза в Европа е… Не, не е Швейцария. Ние сме. Поне така твърди Станишев. Защото сме имали излишък. А той от къде дойде? Сигурно е социална помощ от САЩ? Или от Путин? Или просто са пари, спестени от болни, стари, деца и безработни? Сигурно и безработицата, която се заформи в страната е терористичен акт или антибългарска кампания, а не е резултат от кризата? Сигурно ония 13 % хора на улицата са само повод Масларова да каже, че цифрата е доста по-ниска от очакваната. Но нещата далеч не спират до тук. Като сме започнали с напредъка, трябва да вървим само нагоре. По същото време социалното министерство отчете по-малко деца в домовете. Къде ли са отишли обаче? Една от мерките на любимата червена социална туристка в Куба Емилия Масларова бяха просто да се намали приема на децата. Това звучи като решенеието на Министерския съвет да ограничи броя на вродените малформации. Нет человека, нет проблема. По същото време, вътрешното министерство каза, че големите му очи са видели доста по-малко малолетни престъпници през 2008 година. Дали на полицаите не им писна да гонят децата и да ги прибират за дребни кражби? Все пак силите на реда не могат да оправят собственото си положение, и те се отчаяха се от бунтовете си. Борят се с хиляди протестиращи, а не могат да се разберат със собственото си министерство. След това се нареждат и интересните информации, че майчината смъртност е намаляла. Демек – жените не умират като раждат. Значи ли това, че умират по-късно или просто раждат зад граница? Или просто държавата трябва да си признае, че не е задължила частните клиники да си казват колко пациенти имат и от какво ги лекуват. По закон трябва да казват, но това е като с лекарствата с рецепти – разбрахме, че ни трябва предписание за аулин например като повишиха глобите. Децата пък, които умирали също били по-малко. Но в крайна сметка един милион не са здравноосигурени. Един милион от нас нямат право на лечение. И те са най-болните. И какво правим ако те са умиращите, а никой не ги смята? Дали в статистиката влизат хората, които живеят в отдалечени села и нямат лекар, който да каже, че вече ги няма? Същият този милион е въпросният, който липса от статистиките, но на кого му пука точно за този милион. Да си плащат вноските, казва Националната здравноосигурителна каса и тогава ще ги смятаме. Но пък от друга страна ние като си ги плащаме май пак сме прецакани. Като отидеш при GP-то ти казват дай 2,40 лв., дай едно уиски, дай кутия бонбони и си мълчи, когато в кабинета влиза първо познатия на доктора и после този, който е на ред. Така, както цъфтим и болните са по.малко, докторите се превърнаха в търговци и пишат диагнози според парите, които ще получат от лечението.

Следващото в класацията на добрите неща у нас, които дори не сме забелязали е, че продължителността на живота се увеличава. Виждате ли сега Масларова като ви води на море колко е полезно, пък вие се дърпате, драги пенсионери. От друга страна средностатистическите възрастни са едни от най-върлите последователи на Лидия Ковачева и нейния принцип на гладолечението. Въпреки увеличението на пенсиите. А, ето още едно хубаво нещо. Увеличението на сумите за възраст пак стигнаха до някъде. Някои получиха по лев-два за годините работа. Онези, които имат право да получават да речем 1400 лв. обаче, ще взимат само 700 лв. И това все пак е добре – до сега взимаха 500 лв. За съжаление всеки месец държавата няма да дава пълните пенсии на възрастните пилоти например. Но Масларова сигурно си мисли, че това си е само техен проблем. Все пак тя не е пилот. Все пак тя не е и инвалид. А се подигра и с тях. Още в началото на мандата се даде негласно разпореждане да се намаляват масово процентите за инвалидност по време на освидетелстването от ТЕЛК. Не стига, че като минаваш от там, „те освидетелстват” като през психиатрия, но и вече се стига до изстъпления. Кракът ви е пораснал, обясниха в средата на април лекари от експертна комисия на възрастен мъж от Горна Оряховица, при който по рождение единият крак е по-къс от другия. Подигравка, гавра, както и да го нарече фактът си е факт. Когато отидете на подобна комисия за ортопедично заболяване например ви казват, че сте добре развит интелектуално. Нищо, че те трябва да оценяват друго. Ако нещо ви е късо, то автоматично става с нужната дължина. Ако сте болен от нещо, оздравявате. Ако сте с инвалидна песния, оставете без нея. Така и човекът от Горна Оряховица останал без единствения си доход и тръгнал да събира желязо. Просто комисията го е превърнала в просяк, защото трябва да пести пари на министерството, а не да осигури условия за лечението на болния.

Ето по този начин се правят онези розови статистики, които трябва да ни убедят, че сме цъфнали. Като на онази реклама, в която се казва, че децата с увреждания са невидими, но са до нас, така и държавата абдикира от някои случаи, скрива ги, забравя за тях. Отписва един милион души без здравни осигуровки. Инвалидите й си струват доста по-добре от колкото си мислят. Пенсионерите, които трябва да вземат много, получават като останалите, защото не може току-така да се разричават от другите. Смъртните случаи се потулват. Но иначе сме много добре, у нас е розово. Ако след Освобождението сме били Швейцария на Балканите, сега сигурно сме Япония на полуострова. Методът е като по времето на диктатурите. За същия напредък знаем в Китай, Куба, тоталитарна България, Хитлерова Германия, и разбира се СССР. А вие си мислехте, че времето на тия неща отдавна е отминало. Не е. У нас просто е останал един исторически оазис, в който сме си запазили такива мили преживявания като жестоката пропаганда. И то в големи количества.

Публикувано в Голата истина - портокали без кори | Няма коментари »

Ало, Хасково, не ви е виновен Лещански!

Жителите на Хасково прекараха Великден по улиците, парковете и дворовете си. Защо? Защото астрологът Емил Лещански беше предвидил земетресение в нощта на Възкресение. Въпреки че години наред всеки срещнат сеизмолог на тази планета обяснява, че земетресения не се предвиждат. Въпреки тях, хасковлии решиха да повярват на единствения човек, който твърди, че предрича такова нещо, напук на науката. Решиха да повярват на първия срещнат не какъв и да е, а астролог. Човек, който по професия признава, че гадае по звездите. ГАДАЕ. Вярно е, че има хора, които решават какво ще правят през деня въз основа на хороскопа си във вестника, но все пак тук ставаше дума за масова паника. Само въпросът е кой пусна слуха, кой първи реши, че именно Лещански говори истината. Или просто нещата бяха на принципа „щом съседите от ляво и дясно ще карат Великден под звездите, аз не мога да го карам вкъщи.” Сега всеки иска линч и съд за астролога. Тогава трябва ли да искаме присъди за всяко предсказание в хороскопа ни, което не се е случило? Или да искаме поправителен труд за синоптиците, които ни казват, че грее слънце, а вали дъжд? И защо в крайна сметка като ще се вярва на астролози, никой в Хасково не повярва на Алена например, че земетресенията не се предсказват и че дори чрез методите на астрологията подобно нещо не може да се предвиди? 

Публикувано в Голата истина - портокали без кори | 2 Коментари »

За злодеите и злодейките *

Лошите са повече от добрите.

Надпис на светилището в Делфи

 Когато започвате да правите нещо лошо, мислете кому вредите. Най-вече в кризата. Тази имагинерна криза, която не се вижда и не се пипа е лошо. Но вие не трябва да сте лоши. Просто не използвайте кризата, за да отмъщавате – тя винаги ще е по-голям злодей от вас. Пазете бележките си за заплатата. Може те да ви останат единствените. Пазете хартиените любовни писма. След време ще трябва да ги показвате на децата, защото няма да има гори. Пазете и извлечението от банката. У вас може да е останало последното нещо от нея. Заради кризата. Ако си харесвате работата – пазете я и не се предавайте. Ако някой трябва да има заден ход, това са лошите. Даа, кризата. Или кризисните хора. Или онези, които спекулират с нея. Ако фирмата, в която работите фалира, помогнете й. Нали казахте, че това ви е любимата работа? Целунете жена си или мъжа си, прегъренете децата. Не си плащайте данъците. И да ги платите и да се скриете от държавата е все едно – тя пак ще е в криза. Ако ви се обади ваш близък и моли за помощ – помогнете му. Без значение дали е…сещате се какво. Най-вече не изпадайте в паника. Хиляди хора са фалирали и отново са се вдигали на крака. Но това не означава, че вие трябва да сте сред тях. Забавлявайте се. Не е нужно да сте в Дисниленд или някой 3D киносалон или мол, за да ви е весело. Можете просто да се сте вкъщи или с хора, с които наистина ви е кеф да сте. Вие сте пухкави? Малко повече от останалите? Кризата може да ви помогне. Колкото и да ви се струва невероятно банката и кризата не могат да ви вземат именно тялото. А това си е една доста скъпа и добра машина, въпреки че все още никой не може да каже как точно работи. С нея можете да започнете нещата отначало, ако някой реши да ви ги развали. Мислете позитивно. Не плачете заради чуждите постъпки. Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали. Всеки ден правете по нещо, което ви плаши. Накрая ще разберете, че кризата е глупаво нещо. Ако една от теориите за началото й са верни – то тя е тръгнала от спадащата печалба на оръжейните заводи. Каква по-добра новина от това! Можете спокойно да кажете на света, че заради вас днес са умрели двама или трима души по-малко. Не ходете на лекар. Не пийте витамини. Яжте натурални неща. Не бъдете вегетарианци. Няма за кога. Гасете лампата, когато си лягате, защото ползите са повече от една. Първо си мислите, че плащате по-малко. Колко хубаво щеше да е и фирмата, на която плащате да мислеше така. Второ – пазите земята. Няма да има глобално затопляне, озоновата дупка няма да се разшири повече и така нататък. Както е тръгнало, дупката ще е последното, което ще убие планетата. Затова се мажете с плажно масло. За да не убие вас. Опитвайте се да излизате на слънце всеки ден. За да го виждате и то вас. Ако пушите – не спирайте. По-вероятно е да умрете от инфаркт или инсулт от нерви и ядосване, отколкото от рак на белия дроб. Възможно е дори на 84 години да починете от черепно-мозъчна травма, а не от онкологично заболяване. Не се самоубивайте. Това е бягство. Вие от кого бягате? Спазвайте постите. Това ви дава самочувствието, че наистина се владеете. Не прекалявайте с алкохола по време на колапса. Първо ще останете без пари и второ – все ще трябва някога да се върнете на работа. Ако сте започнали с алкохола – пазете бележките си за заплатата. Може скоро да не видите нови. Не четете списанията за красота и даже не си ги купувайте. После ще си купите неща, които не знаете за какво са. Не си купувайте и икономически списания. Тя, кризата доказа, че  те или не са знаели за нея, или просто никой не ги е чул. Значи не са викали достъчно силно. Викайте силно, когато искате да бъдете чут. Замълчавайте винаги, когато знаете, че нямате сили да направите нещо. Не се възгордявайте. Не обиждайте. Не унижавайте. Рано или късно всичко ще се върне при вас. А падането надолу е толкова дълъг път, колкото ние си го представяме. Ако сте били добри, ще паднете на ръцете на приятелите си. Ако сте били злодеи…не искам да съм на ваше място. Какъвто и човек да сте – пазете старите хартиени любовни писма, защото един ден може да станете милионери от тях. Кой ще си представи след 100 години, че сме били толкова примитивни да пишем на хартия? Иначе воювайте на хартия. Всяка друга война е грях. Мислете за космоса. За него можете наистина да мечтаете. За земята знаете всичко. Четете книги. Дали ходите на работа или не, четете книги. Опитът от тях ще ви помогне да се справите. Ако нямате работа, имате чудесен шанс да работите над себе си. Ако имате работа, ще можете да изпробвате нещата на практика. Научавате хитринките на света. Пътувате без пари. Прочетеното не може да ви вземе нито кризата, нито Обама, нито Осама, нито някой злодей. Освен Алцхаймер.

*По Кърт Вонегът (11 ноември 1922 – 11 април 2007)

Публикувано в Голата истина - портокали без кори | Няма коментари »

Как един известен музей смени името си на „Змията и хората”…

Вглеждали ли сте се в очите на едни от най-отровните змии на света? Как гледат, какво си мислят? Дали игуаната може да се закача като човек? Дали родените в терариуми животни придобиват човешки черти и различни характери? Ако искате да разберете и да видите дали ще познаете някой „любим” човек в представителите на фауната, или не трябва напразно да обиждаме животните, изложбата в музея „Земята и хората” продължава до средата на април. Животните са на Тракийското херпетологично дружество.

Погледи от една изложба

Добрата закуска изисква добър сън.

А който е гладен се закача с посетителите.

Черните линии прикриват очите, но не и погледа.

Вие не ме виждате, неее.

Тя е най-отровната на земята и го знае - Тайпан.

Люспите са големи почти колкото очите й.

Леко уплашена, но добре прикрита.

Той не е змия, но е добър и кротък. Изглежда щастлив.

Дали този пън ще ме скрие?

Тук очите дори са в същия цвят като люспите. Въпреки това изражението пак е различно.

Албинос. В природата никога не би оцелял.

И още един.

На нея са кръстени пистолетите на руските барети - Гюрза. Сигурно е точна като тях.

Тя също е много отровна. Тя е зелена мамба. Но пък гледа добродушно.

Аз не съм змия, но все пак едно намигване за почитателите.

Тя е зелена, но не й пука, че се забелязва. Отровата и е една от най-опасните в света. Нравът й също. Но това си личи и по изражението.

Хамелеонът изгрежда замислен. Сигурно е трудно да гледаш как се случват две неща едновременно

Някои са срамежливи.

Кобра. Дали се прозява или напада (горе) само тя си знае. И така както я познавате от индийските филми (долу). Въпреки ветрилото си личи, че я страх.

Не можете да пропуснете тези очи.

Анаконда. Но не онази на Дженифър Лопес. Главата е под туловището. Изражението е задрямало към заспиващо, заради обилната закуска, която се долавя като релеф по тялото.

Бистра окраска - бистър поглед. Личи си, че кожата е чисто нова.

Погледът е като в анимационните филмчета.

И мен не ме виждате. Неее.

Ако змиите са ви впечатлили или по принцип обичате животни, замислете се, когато следващият път си купувате нещо направено от естествена кожа.

Публикувано в Фоторепортажи | 4 Коментари »

Заради кризата: Опасност! Задава се епидемия от болестта АЗЗ!

У нас върлува опасен щам на АЗЗ, активиран от тежката финансова криза, съобщиха вчера обезпокоени лекари в редакцията на „Новинар”. Болестта е силно позната по целия свят. От нея страдат само хората. Специалистите са категорични, че е силно заразна и причинява необратими последици на личността. Болестта е позната още от раждането на първия хомо сапиенс, обясниха специалистите. Страшната зараза дава много поражения и на болния и на хората около него. Заболеваемостта е толкова висока, че всеки човек на земята е болен от АЗЗ, познава такъв или е страдал от действията му. Пациентите са защитени от закона, защото не знаят какво вършат, но вие все пак си го отнасяте. Те гледат само в целта си.

Съкращението на заболяването означава алчност, завист и злоба. В самото име са и трите най-силни симптома на коварната зараза. Алчността понякога започва неочаквано, често болният дори не осъзнава от какви подбуди прави дадени действия. Може да обижда, да избухва без причина и изобщо да прави всичко, което може да донесе пари или желана скъпоценност. Обикновено болните се насочват към чужди предмети и в последния стадий, алчността се засилва толкова много, че смятат всичко чуждо за свое, по право. Щом са го поискали, трябва да го получат. Лекарите са категорични, че именно в този период болните губят голяма част от приятелите си. Вторият признак – завистта се характеризира с безсмислени действия, насочени отново към друг човек. Завистта обикновено е вид алчност за нематериални неща. Болният може да поиска приятелят и дори съпругът на чужда жена или обратното, ако болният е мъж. Ако не го получи, започват странни злополучия, обясняват притеснените лекари. Последният симптом е злобата. Тя е доста опасна, защото понякога не знаете причините за появата. Лошото е, че тя кара болните да вършат неща, които не могат да бъдат доказани. Понякога симтомът се изрязава в цялостно поведение към определени хора. Жертвите могат да бъдат членове на семейството, приятели и други. Просто болният пренебрегва всякакви връзки с даден човек, отстранява го от пътя си и продължава към целта, която се е превърнала в мания. Често целите са различни – пари, власт или нещо друго, което за останалите е незначително. Забелязва се, че болните могат да се самоунижават с цел да получат нещо. Лекарите са категорични, че това е единствената болест, при която съществува подобно потъпкване на собствената личност и на индивидуалностите на останалите хора.

Докторите са обезпокоени, защото по време на икономическата криза освен, че правителството очаква по-малко бебета, най-вероятно ще има и смъртни случаи сред болните от АЗЗ. Този феномен се нарича „изяждането на паяците в буркана”. По-точно казано, всички са на едно място, но някои искат да се чувстват по-заничими, искат да са по-равни от останалите и това е опасно, когато на едно място има двама болни. Около кризата просто остават по-малко неща, за които да се борят помежду си. Но това е симптом на заразата. За да не се стигне до фатален изход, докторите предупреждават да посъветвате болния веднага да търси помощ, защото здравната каса не поема успокоителните медикаменти. Да ги помолите да се лекуват понякога е рискована процедура, защото по данни на експертите, едва 0.8 % от засегнатите осъзнават, че вредят на хората около себе си и трябва да търсят начин да преборят своята АЗЗ. Лекарите обаче не са убедени, че има лечение, защото и сред колегите им има болни, а и до сега те не са срещали излекуван пациент от АЗЗ. Експериментите продължават въпреки кризата, категорични са специалистите. Не е открито лечение и за хората, които са станали жертва на болните, но засега изолацията от болния върши работа. Ако сте станали жертва на чуждите симптоми, то най-вероятно не знаете на кой свят се намирате, мислите, че живеете в Матрицата и други, допълват специалистите. 

Публикувано в Голата истина - портокали без кори | Няма коментари »