Марина Христова

Вашата язва излезе ли в отпуска?

Не знам дали сте участвали в новата интерактивна игра на здравното министерство, но ще ви разкажа как аз преминах през всички нива. Важното е да я играете през август, когато докторите са в отпуск. Та играта започва, както си трябва за системата – някоя част от тялото започва да те боли. И тук е първото предимство – не знаеш кога точно започваш да играеш първо ниво, а пък последното нещо, което знаеш е кога ще свърши. И така и аз се включих в нея – 23-годишна, неосъждана, неомъжена, здравно осигурена гражданка, която има нужда от преглед. Първото ниво се оказа и най-лесното. Отидох при личния лекар, той ме прати на преглед при специалист. Иначе казано бях минала първото ниво. Специалист във въпросната поликлиника вече нямало, това се оказа лукс. И така отидох в една от големите болници в София. И почти най-добрата. Там си записах час естествено за след седмица. Когато дойде денят Х се оказа, че направлението е без печат. Айде обратно на първо ниво. Върнах се, оправих нещата и пак стигнах до второ. От там идеята беше да отида за рентгенова снимка. Супер казах си, колко му е. Но в същата болница човекът, който прави специализираните снимки се оказа в отпуск за доста повече време от колкото пускат вас да си починете и доста повече от крайния срок на направлението – един месец. Отидох в съседна болница, уж трето ниво си викам, това онова. Ама не. Там пък имало ремонт на цялото отделение. Ще работи познайте – след 45 дни. Докато поправят хората отвътре , решили да постегнат и сградата отвън. Но това автоматично означаваше да отида в трета болница. Боли ме, изследванията трябва да се направят, времето тече. И така акостирах в третото лечебно заведение. Там – отделението работи, докторите не са в почивка. Казах си - това е, ударих джакпота. Третото ниво на играта ми е в кърпа вързано, тия от здравното ще видят, че тая игра може да се мине бързо. Да, ама не. Там се оказа, че специалистката от първата болница ми е дала направление за самата себе си, но не и за рентген. Незнайно защо, за да ми обяснят, че аз греша, а те са прави ми показаха целия журнал с имената, адресите, диагнозите и изобщо цялата информация на всеки, който беше минал този ден през отделението. Изследванията на тези хора щяха да останат по-скрити ако ги бяха публикували във вестника например. И явно тук бях на края на някакъв по-голям етап от играта, защото ми дадоха да избирам – или да се върна на първо ниво, при джипито – и то да ми даде ценното листче, или да се върна на второто ниво в първата болница. Реших да не чакам още две седмици, а да отида при джипито. Там стана ясно едно – може да ми даде направление за всяка процедура, но не може да ме изпрати при специалиста, наречен рентгенолог. В списъка от специалистите, на които тя може да ме прати обаче на буквата Р има само ревматолог. Помислих си, че при това положение май трябва да ми даде талон за психолог, да си ходя и да се изпише GAME OVER и да се свършва. Накрая обаче тя ми каза, че ми дава направление за облъчване, но листчето, с което трябва да отида на рентгенолог, трябва да получа от второто ниво, от първата болница. Правилата са трудно, но бързо се свиква. И взех едно тежко решение. Направих нещо, което естествено за всеки българин, но прецедент за всеки европеец. Обадих се на познат лекар, който ми направи необходимите изследвания, а в добавка имах и още няколко, за да се разбере наистина какво ми има. Много от тези познати ми обясняваха, че просто колегите им са ми искали пари. Или са искали да има повече направления, отново, за да има повече приходи. Аз не искам подобна здравна система. Не искам да плащам на някого „под масата”, за да ме лекува така както трябва да го прави. Не искам да получавам необходимото лечение само при приятели. Не искам докторите да ми обясняват, че лятото е лош сезон за болести. Изобщо не става дума ако си хронично болен, защото тогава ставаш хронично зависим от това колко пари имаш да дадеш, какъв сезон и кой период от месеца е. Неписано правило е, че можеш да боледуваш и да искаш направления само до 15-ия ден на даден месец, после документи за специалисти няма. За да ти направят изследвания трябва да си приготвиш поне една седмица, за да обикаляш от кабинет на кабинет. Вътре винаги намираш кутийка, в която се събират пари и разговорът започва от нея, но никой не си прави труда да ти даде документ за сумата. Не искам такава здравна система, която ме изхвърля на всеки етап. Аз не искам такова здравеопазване в държава от ЕС. То е наказание за всеки нещастен гражданин на тази държава.

Публикувано в Голата истина - портокали без кори |