Марина Христова

Новите герои

В нашата страна има една група жени, която лесно можете да разпознаете. Те винаги ходят облечени в черно, винаги излизат с роднини. Можете да ги видите около съдебните зали, обикновено плачат. Тяхната група често се сблъсква с хора с протекции, закрила, подкрепа или чиста проба прикриване. Всеки, когото срещнете на улицата, ще ви каже, че не знае кои са, не знае техните имена, но ще ви каже, че се опитва да им съчувства. Тези нови герои от съдебните зали из българските градове, са майките на убитите деца. На онези, за които слушате по новините и цъкате с език. Техните деца са от онази нарастваща група, които напускат този свят преди да навършат 25 години не заради наркотици или защото са карали с бясна скорост чисто новата си кола. Те умират при побой, при умишлено и надлежно разчленяване, при десетки удари с нож.

Майката на Стоян Балтов от Сливен например. Как се казва тя? Тя за нас е майката, която не спира да плаче и да пита обвиняемите защо са го направили. Крещи от мъка и иска обяснение. И е права. Защото най-жестокият от момчетата, които са удряли до смърт Стоян, не е привикан дори като свидетел. Защо мислите – защото баща му работи в администрацията на район „Банкя”, твърдят приятелите на убития. Обикновено тези жени преглъщат сълзите и ви разказват подробно какво се е случило, кои всъщност са виновните и защо се измъкват. Превръщат се в един нов вид психолози, които се опитват да разберат защо някой може да убие тяхното дете. За няколко месеца стават завършени адвокати, които знаят наизуст наказателния кодекс. Хладнокръвно търсят истината, защото май само това им е останало вече.

Може ли някой да обясни на майката на Радостина защо момичето й е убито? Защо дъщеря й беше намушкана десетки пъти от Георги Цветанов, син на СДС-активиста Цанко Цветанов, питат убедените във вината му студенти? Как да кажеш, че някой е невинен, защото е син на някой си. Какъвто е случаят и с Мартин Борилски. Момчето, което на 20 юли 2000 година е открито с 93 прободни рани и обезобразено от удари с гира. Как да й кажеш, че убийците са свободни заради страха на магистратите от бащата? Двамата обвиняеми по делото излизат от ареста след отвод на 11 съдебни състава и цялата варненска прокуратура, с което доказват уплахата. За хода на това дело ни упреква дори Франция.

От къде започна всичко? Мен ако питате, може да се започне още от Съвестин. Детето изчезна през 1997 година и още го няма. Кой го взе, защо? Няма информация, че момчето е починало, но има ли изобщо информация за друго. Може би нещата тръгнаха от сестрите Белнейски. Момичета, за които пък се твърди, че видели катастрофа, при която кола, управлявана от настоящия областен управител на Пазарджик Георги Петърнейчев, убива възрастен мъж?

Млади хора умират непрекъснато, въпросът е виновните наистина да влизат в затвора, а не да научаваме, че са синове на еди-кой си и затова ще останат без присъда.

Когато педофил в Трън уби едно дете и рани друго, а накрая се самоуби, бе отвратително, гадно, отблъскващо. Но знаеш кой е виновният, знаеш, че той на практика е получил смъртна присъда. Докато при Радостина, Стоян, Мартин, сестрите Белнейски непрекъснато изпъква някаква чужда намеса. Може в хода на делата да се окаже, че няма протекции над обвиняемите, но подобна ситуация оставя лош вкус в устата. Някой е син на някого и това му позволява да убива всяко чуждо дете, което реши. Да се чувства безнаказан и да се надсмива над родителите на връстниците.

Ето това е едно от нещата, които все още държат живи майките. Че на тези момчета трябва да се поиска сметка, те трябва да получат присъди, каквито щяха да получат техните деца, ако бяха посегнали на чужд живот. Нещастието от самата загуба става десет пъти по-силно, когато е смесено с чистата несправедливост, за която ни „завидяха” дори и от Франция. Само се чудя как се чувства един човек, който е нанесъл 50 удара в нечие тяло, знае, че е убил, спомня си подробно защо и е на свобода. Видял е майката на убития в съдебната зала, помолил е родителите си да го измъкнат.

За съжаление точно те живеят спокойно и по-добре от теб и мен, а вече знаят, че има и още един начин, по който лесно могат да решат проблемите си с опонентите. Създали са си своя демокрация, защото някой им е позволил, но защо трябва да ги оставяме. Докато някой от убийците са радва на свободата си, иконописецът Йордан Опиц ще лежи десет години в затвора. Защо? Не защото е бил на дискотека и е пребил Стоян, не защото е наръгал Мартин, а защото е защитил дома си от престъпник, който е на свобода. Това се наричало правосъдие…

Публикувано в Публикувани небелени портокали |