Марина Христова

Кой не лъже?

Знаете ли защо хората вярват на Бог, но не и един на друг? Защо винаги съществува онази възможност да има измама, да има предателство, заговор, неистина, когато се разговаря с човешко същество. Защото колкото и да говориш на Господ, Аллах или Буда те не ти отговарят и не те лъжат. Докато човекът все се опитва да ти каже нещо, в което и той самият не е убеден или просто му се иска да стане така, но не е в неговата власт или да си го кажем простичко – откровено те заблуждава. Та в този ред на мисли не смятате ли, че въпросната имагинерна икономическа криза, която се проявява най-вече като разчистване на сметки на лична основа между хора на различни нива, ще доведе до бум и разрастване на един от най-доходоносните бизнеси – търговията с вярата. Оставяме на страна чистото доверие, което е човешка слабост. Неписано правило е, че по време на рецесия има бум на подобна далавера. Но не онази истинска, канонична вяра, която можете да намерите в църквите, а онази, която се нарича секта. Онази, която може да ти даде. Единственото, което може да ти предостави наистина е поредната лъжа. Проблемът с чистата религия идва от другаде. Църквата, джамията, синагогата са само гостната на Господ, там му казваш какво искаш и толкова. Няма да ти иска пари за това. Може да ти даде ядене, да ти даде дреха, безплатен съвет. Ще ти даде свобода, но няма да ти даде заплата. И така ти попадаш в капана на сектите. У нас има няколко големи „църкви”. Срещу послушанието ти те ти дават ориз, брашно, хляб. Ти си длъжен да помогнеш с каквото можеш. Длъжен. Но пък си нахранен. А бе нещо като братя Галеви. И така въпреки че основата на сектите е говорът, убеждаването и психологията в най-висша форма, иначе казано – човешките неща, ти се хващаш. Защото си принуден. Именно затова и предстои вълна от духовно разрастване на бездуховните групи. Пастори, които ще обясняват, че ти можеш да оправиш живота си, защото Бог е с теб. Ти знаеш, че е с теб, молил си му се само преди две седмици, но нищо не е станало. Но поне нищо не е обещал, не е като всички останали хора, които са ти обещавали. Но пък този ти говори за Бог, но дава ориз, брашно и така нататък. Така си мислиш в началото. Дали на втората година от безработицата ще имаш същите представи за света или вече ще си убеден, че пастор еди-кой си наистина си говори с Бог? И почваш да се чудиш – какво като е секта? И така след няколкото години като започнем да излизаме от кризата, ще стигнем до мястото от където тя започна. Първият конфликт между по-слабия и по-силния. Онзи, при който няма победители, а единствената цел е чисто човешкото надмощие. При Бог такова нещо няма, там сме равни, ще ви кажат любезно пасторите. Те просто са изпратени, за да ви служат. И вие да им послужите. Но като навлезете по-навътре. Тогава разбираш каква точно е цената на сляпата вяра. Не вярвай на никого, се казваше в един филм. Май наистина не трябва да се прави.

Публикувано в Голата истина - портокали без кори |