Пуйки и чалга

05.01.2009

Лека-полека коледните и новогодишните празници отминаха. Две неща обаче упорито ни съпроводиха през края на предишната и началото на тази година. Вече парите са изхарчени, трапезите вдигнати, яденето го няма, но остана един горчив вкус в устата. Около Коледа сякаш в един глас всякакви хора се стремяха да ни обясняват, че българското национално ястие за Коледа е не друго, а пуйката. Сълзливи анкети предаваха вълнението на млади и стари, че не могат да си намерят пуйка в последната минута. Направо като в американски филм. После нещата продължиха, когато по няколко национални канала ни поздравиха и ни пожелаха много топлота около коледната пуйка, защото традицията повелява цялото семейство да е около масата за празника. Но нещата не спряха до тук и дойде Нова година. Там всичко вървеше горе-долу добре. Вече нямаше много хора, които да обясняват за това прословуто българско национално ястие пуйката. За щастие остана място, колкото да се провре и нещастното малко новогодишно прасенце. С лимон, без лимон, поне дойде. И отново стана полунощ и отново дойде новата година. А после? Първата музика, първата нотичка, която зазвуча в първите секунди на новата година се оказа от чалга песен. По националните телевизии. В един глас ни поздравиха няколко чалга-певици, а някои славеи можеха да се видят на две места едновременно. А бе що да не пуснем химна на това място. Ей така, защото обикновено е така. Ако ще хоро да е, ако ще да е „Металика” или концерт на симфоничен оркестър или на цигански такъв например, но защо точно чалга? А от къде се появи и единодушието, пак никой не разбра. Оказа, че не това е всичко. Изненадите продължиха. Чалгата свърши и дойде естрадата, който продължи няколко дни. Неотлъчно до нея останаха и руските филми. Кому беше нужно?

Не искам да плащам данъци!

22.12.2008

Сивата икономика се разраствала, казват синдикатите. Според тях доказателството е фактът, че хората на минимална заплата са се увеличили с 5000 души. Оказва се, че тази сива икономика се разпространява като секта. Но май хората имат основателни причини да членуват в нея. Спомняте ли си онзи мил момент, когато ни съобщиха, че от нашите данъци ще платим част от загубите заради европейските пари. И то не лев, два, а 75 млн. евро. Имат и дават. Преди месец пък стана ясно, че 4 млрд. лв. се дават и взимат „под масата”, „на ръка” или иначе казано без да се декларират, без държавата да разбира, че някой ги има и ги дава, а някой ги взима. Явно обаче, че достатъчно хора са платили налозите, за да има какво да раздава правителството. Ако на тези четири милиарда се плати плосък данък, в хазната ще влязат 400 млн. лв. И? Ако сте от онези, които плащат данъци, за кого искате те да отиват? За децата и родителите ви примрено. Е, да де, ама отиват за седем вида хартия за хигиенни нужди в парламента, бензина на колите на 17 министри и 59 заместник-министри и още куп други специалисти и експерти, кото получават пари към парламента и министерския съвет. А може би отиват за артишок и синьо сирене на топлофикационни босове. Може би с тях се пътува по света и у нас. Именно от тях се взимат 7 млн. лв.за честването на Независимостта на България. Безсмислено, но независимо решение за едно прекалено важно събитие. Дали тия 400 млн. лв. щяха да променят състоянието на децата в домовете? Не, защото там само се наливат пари, а няма реално човешко отношение към децата. Дали изобщо щеше да се реши някакъв проблем, освен някой да си напълни джоба, да каже „няма да дам отчет за всяко нещо, което правя”. И на всички други въпроси да отговаря с едно и също нещо „не коментирам”, когато от площада се чува „оставка”.  Ако онези в сивия сектор се осигуряват на пълните си заплати какво ще се промени? Ако вместо например да плащат здравни осигуровки от 5 лв., плащат колкото трябва – 50 лв. Какво ще стане в поликлиниката – ще минат без ред, без да платят потребителска такса от 2,20 лв., или за тях ще има направления за специалист с предимство? Дали децата им ще ходят на детска градина с предимство? Дали някой ще се спре да надпише сметката му за тока? Дали някой ден тези данъци ще се върнат при съвестния гражданин, който плаща като поп. Май не. Ако не плащате данъци няма да навредите и на песията си. Зависи за каква заплата се работили последната година. Иначе – никой не го интересува. Представете си друг вариант. В момента всеки българин дължи здравни осигуровки. Може да работи, може да не работи, на никого не му пука, че дължи данък на нищо, на нулев приход. Защо тогава да има стимул като започне работа да вняса тия пари. За кого, за какво? Когато е бил безработен държавата не му е предлагала помощ, а му е начислявала задължения. Иначе се оказа, че премиерът Сергей Станишев завижда не на когото и да е, а на канцлера на Австрия. Това стана ясно, когато спретнатият австрийски социалист дойде в България. Обади се на Сергей и заедно отидоха да разкажат на студентите в Софийския университет „Св. Климент Охридски” какво става с финансовата криза в двете страни. Оставяме на страна социалните контакти на премиера с чужденци, които излязоха наяве, когато в залата се появи нежен рус мъж с къдрава коса и палаво помаха на Сергей. Оказа се, че се познават, но блондинът беше тактичен и остана до своя тайнствен придружител сред публиката. А иначе лекцията си продължи по сценарий – двамата премиери трябваше да разкажат за кризата и за някои други неща. Той често ходи с градския транспорт на Виена, за да гледа мачовете на любимия си отбор Рапид, каза развълнуван българският министър-председател за канцлера Алфред Гузенбауер. Но Алфред не е гузен, докато Станишев е. Поне би трябвало. Заради студентите, фермерите и още поне 400 причини.

Втората Коледа на Снежанка Масларова

06.12.2008

 Социалната министърка Емилия Масларова реши да бори кризата като една Снежанка – ще раздава подаръци за всички от сърце. Никой никога не е виждал Емилия Масларова да дава нещо освен преди избори. Втората Коледа, през която всеки получава по нещо, ако осигури четири години власт. Този път обаче Снежанка реши да раздава подаръци с уговорки. Ще имаш работа, ако станеш строител, защото сега там нямало работници. Други ще трябва да шият униформи на учениците. А после със заплатите си да ги купят на децата си. Иначе от останалите без работа 150 000 души ще се преквалифицират. От тях Снежанка ще намери работа на минимум 64 000 души. Останалите ще се превърнат в елит сред съсловието – без работа, но с квалификация. Баровски звучи някак си. Иначе ако работите може да се зарадвате от новината, че през 2009 г. имате възможност да плащате осигуровки не на максималната сума от 2000 лв., а на 2200 лв. Ето това е коледна промоция. Но само леля ви Снежанка Масларова ги може тези работи. Уговорките за подаръците обаче продължават. Било ли ви е яд някога, че неплатеният отпуск не се счита за трудов стаж? Седнала една вечер Снежанка Масларова в люлеещия се стол и решила да направи нещо, за да могат хората да са по-щастливи на Втората Коледа. Мислила, мислила и разрешила неплатения отпуск да се пише като трудов стаж. Но… на него ще се плащат и осигуровки. Не си работил, нямаш заплата, ама плащаш. И после Снежанка задрямала, защото имала нужда от почивка до Бъдни вечер на Втората Коледа през юни.

Сънчо е виновен

25.11.2008

Децата били агресивни и само пиели алкохол и взимали наркотици, били дебели и имали куп други грехове. Така е, но те тези неща ги учат от приказките. Алиса само обикаля и пие някакви непознати субстанции. Ту става малка, ту голяма, привиждат й се великденски зайци и карти-войници. Глътнала е нещо наистина сериозно. Кокаин или нещо по-силно. Ходи от маса на маса, непрекъснато се самопоканва на нечии купони. Мечо Пух по цял ден яде мед и не прави нищо друго. Дори един ден на фитнес не е отишъл. Маугли пък показа на всяко дете, че можеш да оцелееш, а и да си герой повече, като се катериш по дърветата, отколкото ако се държиш като човек и можеш да правиш такива скучни неща, като това да четеш и да пишеш. Фродо от своя страна показа, че когато един пръстен ти хареса, е най-добре да си го откраднеш.После можеш да се отдадеш на онези вещества, от които ти се привиждат черни конници. Ако вземеш гъби, тия с конете ще те преследват дълго. Питър Пан обясни на любопитните деца, че те не летят заради LSD или нещо друго, а защото той е истински вълшебник и може да ги накара да полетят и то на разумна цена. Косът пък например помогна на ромските деца да не се притесняват от себе си, а спокойно да тръгнат голи и боси. Ако слушате Хари Потър, той ще ви разкаже, че можете да си решите проблемите, като отидете в паралелен свят или се посъветвате с някое приказно животно като хипогрифът например. А защо не и розови слончета. Децата обаче са убедени, че когато и да загазят, имат и друг изход. Барон Мюнхаузен ги научи, че винаги могат да се хванат за косата и сами да се изтеглят от лапите на опасността. Дори от лапите на полицията. Ако не е той, ще дойде Карлсон и хайде с перката и ще ги закара на другия край на света. Ако не е той, ще се появи Сънчо и с вълшебен прах, с това-онова и ще приспи полицаите. И пак си свободен. Оставяме настрана наклонностите на Червената шапчица към чашката. Иначе на кого ще му хрумне да носи вино на баба си? Може би Гъливер е продължил още повече в наблюденията си и затова му се привижда, че лилипутите го връзват и ходят по него. Може и халюциногени да са. Има обаче и един друг литературен герой, който намери точното си отражение в реалния свят и то без да са нужни специални субстанции. Кирчо. Само ако заместник-министърът на образованието по въпросите на средното училище Кирчо Атанасов беше прочел едно от най-добрите стихотворения на Асен Босев „Кирчо пред съда”, сигурно щеше да знае как се пишат думите. Така щеше да знае, че загадка все още се пише с “д” в българския език и не е правилно да се употребява загатка, както го намериха децата на матурата по български език и литература. Но може би трябва да мине през съда, да види учебниците като прокурори, да свидетелстват срещу него и срещу Даниел Вълчев всички несвързани думи и дълги неразбрани изречения. Само да не се окаже един ден, че Кирчо Атанасов пише себе си с малка буква, а Министър с главна. Тогава може и похвала да получи. Но и аз се чудя, както удивителният знак в стихотворението, как така тая Кирчова ръка тъй стои без наказание, щом е Кирчо без желание да се учи? Дали уроците по правопис могат да се научат за една учебна година? Дали до следващите матури екипът на министерството ще знае как се пише загадка?

Секс, Skype и 14-годишни

01.11.2008

Текстът не се препоръчва за лица под 18 години, въпреки че се отнася именно за тях. В него става дума повече за секс и скайп, отколкото за училище.
Скайп е една от новите системи за онлайн разговори. Стана популярна, защото освен че може да се води чат, т.е. да се пишат съобщения в реално време, може да се проведе напълно безплатен телефонен разговор, както и видеоразговор. До имената на абонатите се появява картинка, ако имат уеб камера. Всички абонати знаят това, а някои се възползват. Когато отворите програмата, можете да видите колко абонати са на линия в момента – обикновено те са между 10 и 15 млн. души от цял свят.
Нали знаете онзи режим на скайп “Skype me”. Когато преминавате към него, се изписва съобщение „Всеки, използващ скайп, а не само включените от вас лица в списъка с абонати, може да ви открие и избере, ако търси в директорията на скайп”. Иначе казано, търсите нови хора, с които да се запознаете. При него обаче винаги се включват хора, които търсят виртуална любов. Идеята е проста - намирате представител на противоположния пол, двамата си пускате уеб камерите, всеки се пипа, където му е приятно. Паролата обикновено е

„sex webcam ok”.

Питам един дали това, което виждам на камерата, няма начин да се запише. Отговорът е простичък – не, мога да запиша само себе си. Възможно е обаче да се правят моментни снимки на хората, с които говорите. Разказват ми дори за едно момиче, което правело секс с кучето си и показвало на човека от другата страна какво става.
Решавам, че ми разказват всичко това, защото се представям за 22-годишна. Тогава правя един от най-изтърканите номера, за които можете да се сетите - регистрирам се като 14-годишна с пълното съзнание, че сигурно никой няма да иска да си говори с мен, освен децата на тези години. За да е абсолютно ясно на колко съм, се регистрирам, като слагам отзад 94, защото често хората така слагат годините си на раждане. Решавам да си напиша простичко мото, което да предполага единствено и само разговори – „Искате ли да станем приятели?”. На всяка дума се опитвам да припомням, че съм на 14 години – говоря за родителите си, училището, съучениците, че съм родена през 1994 година, че съм в седми клас и други такива.
Оставям скайпа си на въпросния режим. През деня никой не иска да си говори с мен. Но вечерта нещата се променят. Още първата вечер намеците стават интересни. Първият, който се включва, е don_david_m към два и петнадесет през нощта.
Момчето ми говори на руски. Пита ме как съм, аз му отговарям, както при всички останали разговори. Праща ми целувки. Пита ме на колко години съм и аз си казвам – на 14. Отговаря ми, че е на 22, и започва настоятелно да ме кара да си пусна камерата. На няколко пъти отказвам, а той не иска да си говори с мен, докато не я пусна или не пратя снимка. Питам защо това е толкова важно и тогава идва и отговорът - sex veb camera ok. Две вечери по-късно той отново се свързва с мен и отново настоява за същото. Решавам да проверя какво ще се случи, ако пак питам на колко е, и казвам, че аз съм на 14. Той вече „е станал” на 17 години и отново ми иска снимка и да включа камерата. Щом искам да си говорим, той изчезва.
Вторият е доста интересен, не спира да си говори с мен няколко поредни вечери. Представя се за Dobromir Ivanov и първият контакт е също в два часа и нещо през същата нощ. Още в началото ме пита на колко години съм, казвам си. Отговаря ми „малко коте си ти” и че е на 29 години. И тук моето прикритие малко се пропуква - „пишеш на кирилица и грамотно, твоите връстнички пишат на някаква интернетица на българо-английски”. Това ме навежда на мисълта, че явно често си говори с деца на тези години, щом има такъв задълбочен поглед.
Обяснявам, че просто си пиша домашните на компютъра и затова съм се научила. Като че ли ми вярва и спира да пита. Оказва се от Мездра. „Сигурно учиш в добро училище”, предполага той. Споделя, че в момента учи в Софийския университет, завършва специалност „Информатика”. Пита ме кой клас и кой набор съм. Казвам – 7-и клас, 1994 година съм родена. След явно риторичния въпрос „защо си толкова малка” следва и другият „как изглеждаш”. Той се описва с няколко думи „не много висок, спортен, обичам планината и задъхването”.
Обяснява ми, че съм симпатяга и пак му е жал, че съм малка. Питам за какво съм малка? „Знаеш за какво си мислят хората в 3 часа”. Разказва ми, че понякога в скайпа има вълнение. Дребните закачки продължават и стават все по-интересни. Иска да пусна камерата, да му се обадя. Аз обяснявам, че нямам слушалки. Въпреки „техническите трудности”, че не се обаждам, разговорът поема в интересна посока. „Имаш ли си гадже” и „правиш ли секс с него” са следващите два въпроса. Казвам – не. Насърчава ме и ме съветва да се пазя от забременяване.После идва и най-интересното – защо не искам да правя орална любов на въпросното измислено гадже. Отговарям, че ме е гнус, все пак съм на 14 години. Тогава получавам линк към порносайта keezmovies.com. На клипчето

руса жена в розова рокля прави орална любов на мъж 

Пак продължавам да твърдя, че не искам, а той ме убеждава. По едно време аз спирам да говоря с него и следва въпросът – гледаш ли клипчето. После изчезва и така към три и половина разговорът приключва. До следващата вечер. Диалогът започва към полунощ. Тогава ми праща снимки от Искърското дефиле, обяснява ми, че е бил на излет. Невинният разговор продължава с искане за снимка. Пак повтарям, че нямам и не искам да дам. Пак започват въпросите с описанието, но този път той отказва да даде свои снимки, защото ще се видим на „камерата някой път”. След това без връзка с всичко останало ми пише

„вчера бях край Мездра и много ми се чукаше”

Питам какво значи това за него и ме засипват обяснения – „да търкаме бузките си една до друга и да вдишваме аромата на целувката” и „после искам тя да легне по гръб, да повдигне таза си и да сваля гащичките й”. Решавам да попитам ей така невинно защо ми разказва това – „харесва ми да го отразявам в теб”. Знае на колко съм и аз знам на колко е. Представям си, ако наистина съм на 14 години и се регистрирам като 20-годишна например. Но и те са прави – законът преследва физическия контакт с малолетни. До един часа вече ми обяснява с най-големи подробности въпросния полов акт, който отразява в мен. Когато идва описанието на това къде и как влиза пенисът му и какво ще почувствам, пак ме моли да му се обадя. Ей така, за малко.  Отказвам. Обяснява ми, че в момента се гали, и аз напускам разговора за въпросната нощ, защото спира да ми пише, докато не се обадя. Третата поредна вечер е още по-напоителна, а той все така знае, че съм на 14 години. Разговорът отново започва към три през нощта. Питам го какво прави, той ме пита какво правя. И така след „здрасти” и „как си” получавам линк към поредния порносайт - yuvutu.com. Когато отвориш сайта, се появява съобщение, че той е с неподходящо съдържание и трябва да избереш – ако си над 21, натискаш съответния линк, ако натиснеш, че не си на толкова – излизаш от сайта. Решавам да попитам специално, да видя какво ще ми каже моят събеседник „да напиша че съм над 21 ли?”. Отговорът е кратък и ми дава зелена светлина за

богата библиотека от порноклипчета 

– „да”. Клипчето е черно-бяло, вижда се само жената, тя прави секс с мъж. След края на откъса има линк към български сайт за секс запознанства или за анонимен секс за една нощ. Обсъждаме подробно кой какво прави на клипчето, той какво искал да направи с момичето, колко хубаво било образователното филмче. Задава ми директния въпрос „Искаш ли да си на нейно място”. Праща ми следващ клип от същия сайт. Вече си знам, натискам, че съм над 21 години.
На него се вижда жена с очила, с вид на учителка, в бяло бельо, която прави орална любов на мъж. Обяснявам, че ми прилича на учителка, но явно човекът се опитва да ми предложи нещо, което познавам и ще ми е по-интересно. След това се започва непрестанно искане да му се обадя поне за минута да ме чуе, започва да се ядосва. Казвам, че няма да си включа камерата и го питам защо настоява толкова.
Какво трябва да видя? Отговорът е разгневеният въпрос „искаш ли да видиш моя”. Питам „твоя какво” и реакцията, разбира се, не закъснява –„к*ра ми”. Единствената ми възможност е да го видя на камерата, но аз пиша, че искам и на живо. Тук явно обаче се появява съвест, а може би страх – „не си ли малка…”. Аз обаче настоявам, въпреки че вече искам да го напсувам и да не се занимавам повече с неговото извратено съзнание. Тогава ми дава малко надежда „може и това да стане”. После не спира да ми звъни, докато не му вдигна, и така разговорът приключва там.
После се включват още няколко души, които са доста по-нормални. Един от хората, който не иска веднага да включа камерата и да се съблека, се представя за българин, който живее в Германия. През първата вечер се представя за 18-годишен, на следващата вечер вече е на 21 години. Решавам, че в това няма проблем, защото ми е казал, че там е с брат си и може да влизат с едно и също име в скайпа. Иска ми единствено снимки, праща ми спокойно свои. Втората вечер е нетърпелив да пусна камерата и не си говори с мен, ако не го направя.
Така и този диалог приключва. После в разговора се намесва и Пламен. Работи в Испания. Праща ми собствени снимки и на приятелката си, която се казвала Ани и в момента била в съседната стая. И той иска да пусна камерата, но не е нахален. Първата вечер ми пише, че можем да се „zasexhem”. Питам дали думата е това, което си мисля. Казва ми, че се е объркал, но когато си казваме чао, ми съобщава, че не се объркал и нещата са така, както съм ги разбрала. На следващата вечер обаче разговорът отново е като през предишните два дни – за училището ми и за Испания.
Между разговорите ми звъни човек с никнейм „penis22cm1”. Не му се обаждам и съответно той не ми казва нито една дума. Разговор просто няма. Псевдонимът е ясен за тези, които търсят същото.
После се включва човек, който се представя, че е от САЩ. Въпросите са бързи – откъде си, на колко си, имаш ли камера. Услужливо казвам – България, 14, нямам. И разговорът спира дотам повече заради липсата на камера, отколкото заради възрастта ми. Следващият е с никнейм essenbel444 и първият му въпрос е недвусмислен „me penis see you”. Решавам да го забавя малко и питам за години – 19. Казвам на колко съм и нетърпението продължава със същата сила – „you camera open, me penis open, cam”. Аз не отговарям на настояването и той също си отива.
Следващият, който се включва отново около три часа през нощта, се представя за GEORGI. Невинният разговор между нас за училище и други такива стига до въпроса

„kaji mi ti stana li ve4e jena ?”

Пак решавам, поне си мисля, че за едно 14-годишно момиче е нормално да не е. И това казвам. Човекът казва „добре” и пита дали правя друго – „oralna liubov primerno, t.e. svirki”. Казвам, че не съм, и го питам да ми разкаже нещо интересно при него, но ми отказва и приключва разговора.
След него се появява момче с никнейм websexmen, което ми казва, че е на 16 години, преди аз да съм казала на колко съм. От Украйна е и ми пише само няколко думи, но за сметка на това по няколко пъти и непрекъснато - „bikin” „SUPER CAMERA SEX?” „kamera vkluchi” „pakaji”, „grud”. Решавам да пусна камерата и да го видя, без той да ме вижда. От другата страна се появява само един еректирал пенис, но не виждам лице. Отказва да го покаже, докато аз не се покажа. Звъни настоятелно няколко пъти и се хваща на елементарни лъжи. Най-вероятно наистина е на 16 години. Следващият е момиче с никнейм Search-Real-Fuck19 и първото нещо, което ми пише, е линк към еротичен сайт за запознанства с българки. Така и не говори с мен, но явно си търси момиче за вечерта. Всяка следваща вечер нещата загрубяват и на никого не му прави впечатление, че едно 14-годишно момиче е в скайпа в три и четири часа през нощта, което означава само едно – естествено е и има много такива. И е много лесно да се регистрирам като 20-годишна. Сигурно така ще си хвана и някой за реален контакт. Остава само на самосъзнанието на въпросното дете да не прати снимка на новата ви кола или на скъпото ви домашно кино, да не напише къде и за колко работят мама и татко, докато те спят, уморени от работа, а то пише в скайпа.

 

 

Дали не идва втора вълна на учителската стачка?

22.10.2008

Родители, учители и ученици се обединиха да протестират заедно срещу министерството на образованието и науката вчера. Трите групи никога не са намираха обща точка, около която да се обединят. Дотук би трябвало да спрат историите за децата наркомани и алкохолици, които се чудят кого да пребият.
Родителите не са бавноразвиващите се, които се чудят къде да вържат децата. Учителите не са полуграмотни идиоти, които не могат да си напишат като хората дори плакатите, с които да протестират. Не бият учениците си, идват винаги навреме за часовете.
Оказва се, че напук на повечето изследвания у нас, има хора, които знаят правата и са способни да се борят за тях. Те се обединиха срещу просветното министерство. Срещу собственото си ведомство. Децата отидоха да викат с пълно гърло под прозорците на Вълчев, че си искат директорката.
По пътя до там ги гледаха ошашавените катаджии и минувачи, а пред ведомството вече ги чакаха полицаи. Тъй като протестът стана спонтанен и импровизиран, децата не можеха да разберат пред кой вход да застанат. Обиколиха сградата два пъти, най-накрая намериха правилната врата.
От тълпата се чуваха възгласи, че може би това изобщо не е просветното министерство. Въпреки това учениците не направиха нищо, от което да се срамуват после. По време на националната стачка имаше някои неща, от които учителите би трябвало да се срамуват – например горенето на чучело на Вълчев.  Но тук нямаше и мисъл за подобно нещо. Набеждаваните за най-безотговорни - учениците показаха, че могат да направят културна стачка.
Директорката на гимназията е объркала тотално нормативните документи, направила е недопустими прегрешения, обясняват от инспектората. Интересното е как не ги допускаше седем години, а ги допусна точно сега. Но причината е една и учителите от френската гимназия я назовават всеки ден – ние написахме шестиците, а Пенка Малинска застана зад нас. Миналата година те протестираха срещу ниските заплати с високи оценки. Нямаше директно наказание срещу тях обаче – наказана беше само директорката. Принудителното пенсиониране на Малинска е отложената развръзка на скандала от края на миналата година, от началото на стачката. Дали няма да стане начало на втората серия на протести, за която синдикалистите говорят вече една година, а учители казват, че се прекалено обезверени, за да я подкрепят?

Да ви е честита новата 107-а година

20.10.2008

Българският лекарски съюз (БЛС) става на 107 години. Така като погледнеш тази новина си мислиш „Ей, от колко време имаме лекарски съюз, направо си е за гордост. Ама то така си е – в България има много добри лекари”.
Как обаче БЛС посреща годишнината си? По всякакъв друг начин, но не и с гордост. Или поне не може. Съсловната организация е разпокъсана, както на отделните си регионални звена, така и на отделни болнични лекари от човека, който иначе трябва да ги обединява - председателя на съсловната организация Андрей Кехайов. Личните доктори също не искат да им нарежда Андрей Кехайов. Никой не иска да му нарежда Андрей Кехайов. Те даже и него самия не искат. Но той иска властта. Не прави общ събор за избор на нов председател вече половин година и така продължава да е начело. Общо взето през 107 година се случиха много неща за срам на една столетна организация. Заради жаждата за власт на Кехайов пак няма подписан Национален рамков договор, защото (логично) държавата вече знае, че той не е това, което беше миналата година. А рамковият договор наистина ни трябва – на мен, на вас, дори на него. В крайна сметка по него може да се преговаря за абсолютно всичко, което се случва с вас от входа на болницата и поликлиниката до моргата (ако се стигне и до там). Освен, че е председател на съюза, Андрей Кехайов е и човек. Не дай си Боже, да се наложи да ползва услугите на колегите си. И той ще се сблъска с тъпотиите на системата. Но може би ще остане да го топли фактът, че е председател на Българския лекарски съюз. А може и когато той се обърне за специализирана помощ, вече всички негови колеги да са излезли на протест – срещу ниските заплати, срещу него или просто срещу държавата. Ако към тях се присъединят и учителите в национална стачка, ще бъде трудно да им се устои. И така, най-накрая Янка Такева и Андрей Кехайов може да оставят властта в ръцете на хората след тях. Дали обаче егото на председателя на лекарите ще му позволи да се обедини с учителите срещу държавата е друг въпрос. До момента поне Такева е по-умна – винаги организира избори, когато трябва и спокойно получава поста отново и отново. А през това време Кехайов се опитва да се скрие някъде, само и само да не го намерят и да му вземат властта. Стиска я в ръцете си като дете - любимата си играчка и се прави, че не чува какво се случва навън. С това разглезено дете начело, което се цупи на Националната здравно-осигурителна каса, Българският лекарски съюз става на 107 години.

Честито на всички лекари, които си харесват работата и наистина искат да спасяват живота на хората. Пък да се надяваме, че до 108-та година нещата ще се променят и лекарите наистина ще започнат да взимат заплатите, които трябва и Кехайов вече няма да е председател на Българския лекарски съюз.

Cui bono? Cui prodest?*

15.10.2008

Напоследък някак си започнаха да ни удрят от всякъде. Първо се започна със спирането на парното на нередовните платци. В повечето жилищни блокове започнаха скандали и дрязги, истински побоища и кръвни вражди, които ще останат за цял живот. Хора с пет лева и по пет хиляди останаха на студено, с тях и онези дето са си плащали всичко. Едните викаха „Защо не сте плащали”, другите отговаряха „Вие като сте будали, ние к`во да пра`им”.
Обаче Биг Брадър, държавата или както и да го наречете видя, че не всички българи имат парно или пък живеят в къщи например. Тогава се измисли друг номер – законът за етажната собственост. Той се оказа удобен за няколко проблема едновременно. Имате куче? Обичате го? Искате да го имате още дълго време? Попитайте съседите си, каза държавата. Нещата с домашните любимци – били те рибки, котки, гущери, мухи, бълхи или куче, станаха доста лични – „Твоето куче лае и цапа”, а отговорът е „Твоето дете вика, ама аз нищо не казвам” или „Синът ти като прави купони всяка вечер и се опитва да пресъздаде фолк клуб, аз да казвам нещо?”. И така милата родна картинка полека се повтори. После обаче великата сила, която отговаря за каквото се сетите, реши, че може би не всеки има куче, не всеки има съсед с куче и дрязгите остават само в определени кооперации.
После властимащите решиха, че нещата не могат да спрат до тук. Трябва някак си да се обхване наистина целият народ, ама така - по-здраво даже от ОФ, по-здраво и от БКП, по-здраво от селски партиен секретар и жена му. Някак си, някак си изцяло. Ама как …. И така се роди прекрасната идея да се промени Кодексът на труда. В една много интересна част - размяна на работници. Ама такава размяна - като на роби. Имаме двама работодатели – приятели. Ако работиш при единия, добрия чорбаджия, а гадният е без работници, могат автоматично да те пратят на заточение при лошия за известно време. Първо виждаш как е “на север”, второ - новият ти шеф дължи услуга на стария ти шеф и трето и най-важно просто разбираш на практика позабравения комунистически лозунг - от всеки според възможностите, на всеки според потребностите. Новият ти шеф има малки възможности да си намери работници, защото не плаща добре и се държи грубо с тях, но големи потребности, защото някой трябва да му ниже тютюна например. А погледнете го от добрия ъгъл - научавате се на нови неща, без да давате пари.
Дойде отново на мода и старият начин за привличане на вниманието – номерата на колите. Пак ще ги сменят, пак собствениците им ще плащат като попове. Вместо да ходиш на работа, отиваш да си вземеш една нова табела, че направо вече е срамно – старите са на има-няма половин година. То както се е почнало току-виж след половин година айде пак. Колко му е. В крайна сметка това може би е идея на КАТ да намали задръстванията. Когато половината от колите в София и големите градове висят, за да чакат за нови номера, има повече място по пътищата. Обаче има и семейства без коли, това пак не засяга всички. Затова онова гадно дяволче, което вижда всичко и определя правилата на държавната игра, се върна пак към закона за етажната собственост.
Затова се намери следващото решение – всяка етажна собственост да е търговско дружество. Така собствениците във всеки блок ще са съдружници. Може и да не искаш да се сдружаваш с Пешо от петия етаж, но вече си длъжен. И като тръгнеш за съседката от горния етаж не казваш „Отивам при Пенка”, а казваш „Отивам при съдружника”. Друго си някак си да сте двама души в една къща, ама хем да не сте роднини, хем да сте съдружници. Някак си звучи по- …европейско, ако щете.
Въпросът в случая е какво става в държавата, докато всички се занимават с битовите проблеми? Какво става докато някой се опитва да остане на топло и през зимата, докато друг се опитва да опази кучето си, защото не е изрод и не иска да го изхвърли на улицата, трети се чуди от къде да вземе пари, за да си смени номера на колата или къде да скрие возилото си, за да не го види КАТ?
Какво става, докато ни занимават с измислени проблеми?
Подписва се таен договор за газ?
Подписва се нещо друго?
Изнася се нещо?
Внася се нещо?
Купува се или се продава нещо?
Източват се заводи, държавата?
Ако всичко е в името на човека, кой е човекът?
Колко още неща ще се случат видимо и невидимо до изборите?
Какво става всъщност, докато ни занимават с битови залъгалки???
____________________________________________________________________

*Кому е добре? Кой печели? (Л. Касий Лонгин Равила)

Из биографията на една фолкпевица или съвети какво да правите с гаджето си

12.08.2008

Решихме да надникнем в приказния свят на една фолкпевица. Как живее, какво я вълнува, какви мъже харесва… Един от най-точните ни източници, по които може да се състави своеобразната биография, са именно текстовете на песните им. Точно тези песни дават съвети, разделят и събират хора. Всяка от тях предлага препоръки какво да правите с него или с нея на всеки етап от връзката. Иначе припевите се повтарят толкова пъти, че да е сигурно, че съветите ще се запомнят и изпълнят.

The image “http://www.novinar.net/data/2008-08-08/1218213952_1_d.jpg” cannot be displayed, because it contains errors.

Глава първа
Влюбването

Началото на разказа започва с края на предишната връзка. От текст на Камелия става ясно, че не е важно с кой заспиваме, важно е кого сънуваме. По неясна причина не е написано „не е важно с КОГО заспивам”, но по-важен е смисълът. Лично певицата обяснява обаче, че въпросният мъж знаел с кого й „спрягат името” според същата песен – „Усещам те”. Разбираме още, че “някой ден отново ще се будя с теб, няма как да се забравим с времето, в теб и мене всичко си е същото!”

Глава втора
Да го задържим

Тук Камелия отново дава едни от най-важните съвети за всички влюбени жени – а именно как да правят номера. Всяка средностатистическа тийнейджърка в страната знае как да постъпи - “на мъжа не казвай всичко, той така ще те обича”. Ако някоя от почитателките не е разбрала, допълнението идва веднага: “сладки тайни крий, ние сме жени”. Ако някоя реши да прояви гузна съвест – „хитра е игра с женски номера”, обяснява певицата. Обобщението е “две и двеста знаем”.

Глава трета
Тая ****

…Но като във всяка добра приказка нещо се случва. Нещата се променят, защото се появява нова жена. Единият вариант – вие сте тази, която се опитва да раздели някой мъж с приятелката му. Вероника съветва: “Зная, тя е твоето момиче, нея трябва да обичаш, но виждам мене искаш ти. По-добре си я заведи, да си ляга я изпрати, с мене искам да бъдеш ти, но на четири очи. По-добре си я изпрати, да не види какъв си ти”. Джена пък може да ви каже какво да предприемете, ако сте от другата страна – ако ви крадат гаджето. “Слушаш я и се усмихваш, но очите ти са в мен, тръгвай с нея, ако искаш, тя е само твой проблем”. Накрая заключението е просто: “ти си като мен – луд и съвършен”.
В случая се оказва, че Галена има горчив опит и от раздялата на мъж не само с гаджето му, но и със законната му съпруга. Преслава обаче вижда и доста други акценти в евентуалната раздяла. В песента й “Последен адрес” лирическият герой явно доста грубо я гони от къщата си. Затова тя пее “Не, недей така, тръгвам ей сега, мога и сама”. По-късно в песента става ясно още, че “познавам твоя дом, тук до вчера съм спала. И пътя знам добре, дълго съм го вървяла. Вратата знам къде е, аз имам ключ от нея. За кой ли път си тръгвам, а после се връщам”. Тук идва и недоумението на Преслава: “Бивша или не, с мен ти е добре - тя защо ти е?!”.
Глава четвърта
Както преди

Ако при появата на новата жена има някакво единоборство, което ясно се усеща в песните, изброени по-горе, то при окончателната раздяла вече няма какво да се прави. Нещата са меланхолични. Тъжната драма се разлива и направо залива публиката от доста парчета в българския поп-фолк. „Колко болка в мен остави, ти погуби любовта ни”, проплаква Камелия.
Оказва се, че мъжете не остават длъжни. За да покаже колко е чувствителен Борис Дали и колко държи на вече бившата си половинка, разказва в песен, че се утешава с алкохол. “Пиян за кой ли път, убийственно пиян, в съня за тебе плача пак”, пее той в една от най-известните си балади. Разбира се, символ на “раздяла” в родните песни си остава хитът на Преслава “Водка с утеха”. “Има ли в менюто ви водка с утеха, дайте ми двойна за негова сметка”, поръчва тя. Но словосъчетанието “за негова сметка” кара доста от господата да си задават въпроса защо той трябва да й плаща, като вече не са заедно?! Ето и големия плюс на текстовете – карат те да се замислиш за екзистенциалните неща в живота. В края на песента и Преслава като Борис Дали признава, че е пияна. По нейната преценка – наполовина. Въпреки че по-нататък в песента обяснява, че водката е свършила…
Как минава животът

Докато любовните драми се точат една след друга в песните на родния поп-фолк небосклон, остава настрана нещо друго – животът по принцип. Нещата, които се случват всеки ден. Ивана например обяснява, че не живее 100 живота. Обяснява също, че няма за кога да отлага и ще започне отсега. В припева става ясно още, че ще прости всичко на всички.
Борис Дали споделя, че “в наш`та компания само вода не пием”.
Пак при Ивана (но не само при нея) се появява и песен, посветена на хората с много пари. “За какво са ни всичките тези пари, щом приятели нямаме вече, за какво са ни всичките тези пари, щом сънят подминава ни вечер”. По този начин народният дух отново е победил малкото богати хора. Пак нейна е идеята да се отиде в някоя квартална кръчма. Култовото парче е номер едно от няколко години насам както в кръчмите, така и в къщите. “Води ме в някоя квартална кръчма”, заповядва тя и допълва, че очаква от мъжа да се сбие заради нея. Идеята е “всичко живо да ни псува, от целувките ни бясно да ревнува”.
Разбира се, завинаги в българската чалга-история ще остане и Милко Калайджиев. Мустакът на фолка пее загадъчно “елате, пиленца, при батко”, без да обяснява на почитателите кои са пиленцата. Единствено ясно е – това не е пилето Райна на Константин.
Добрата новина в случая е, че българинът може би се ръководи от поговорката “който пее, зло не мисли” и слуша съветите на фолкпевиците, като пропуска покрай ушите си назидателните препоръки на родните политици. Той предпочита дебатите на наистина народните събрания по купоните. Новината в случая - Вероника обещава на феновете „Фолкът няма да умре”, докато припява незнайно защо мелодията на песента на Куин “We Will Rock You”. В нейното изпълнение обаче звучи като “Folk you”. Тя обобщава цялата ситуация в държавата - “даже да го забранят, всички кръчми да взривят, фолкът няма да умре, нищо няма да го спре”.

Кои са най-използваните думи

Повечето чалга–хитове използват горе-долу еднакви думи. Например „сърцето” участва доста често. Разбира се, не можем да пренебрегнем и „любовта”. „Устните”, „целувай”, „обичай ме” също държат предни позиции по популярност. Един от примерите за постоянно присъствие в песните вече се оказва и водката, както „пиян”/”пияна”. „Пиян, за кой ли път убийствено пиян”, признава дълбокомислено Борис Дали, с което утвърждава високия рейтинг на думата в родните текстове. Той допълва, че пак се давел в чашата всяка нощ, което доказва, че лирическият герой може би има проблем с алкохола. Но и героинята на Галена не пада по-долу, защото признава „след 12 всичко ми се губи”.
Всеки, който редовно слуша хитовете на родните поп-фолк изпълнители, със сигурност е чувал по няколко пъти на ден „липсваш ми”, „къде си” и други подобни. В много от песните вече се прокрадва и болезненият въпрос „не чуваш ли”, явно провокиран от невниманието на някой мъж. Но има и елементи, които се споменават само в определени песни. Например Галена, която пее за малката „сексипепеляшка” и „цветарка”. Интересно е и попадението на Таня Боева - „цял живот на греха протеже – това е твоята биография”. Иначе една от запазените марки на нашия поп-фолк си остава словосъчетанието „сезонът на дините”…

Мили Дани. В.

01.08.2008

(тука май запитайка трябваше да има, нещо с главни букви имаше, ама ти ша мъ прощаваш, притисняам са)

Пише ти малкия Иванчу. Аз съм ученик в А клас. При наз петима са петокласници, четирима са шестокласници. Хубаво е така като очителката ни преподава уроците и за следващия клаз. Така като не съм разбрал нещо, следващата година го разбирам. Ама има едни уротси, дето така и ни мога да ги науча. Падад се януари, а тогава, както знаеш гусин Дани. В. се раждат агнетата. И очителката обикновено си е при офцете. Ама иначе си е интересно на училиште. Само да не трябва да предавам млякоту на мандрата (май млякуто са пишеше, ама ша ма прощаваш, тоя урок още не сме го учили). Тогава нито ас съм в очилище, нито очителката. Ама то да ти кажа и директоркатъ я няма, та така нямаме отсъствиа. Много ми хареса като ни донесоха едни голееми бели блокчета за рисуване. Ама не знам защо ги сложиха на стената и започнаха да пишат по тях. И ни пращат на тях да пишем като ни испитват. Иначе си ни е добре. Имаме две очителки. Едната е по математика, география, човекът и природата и история. Другата е по физическо, трудово, рисуване и музика. И сичките не ни четат нито домашните, нито контролните и ний са кефим. Много се радвам мили Дани. В., че нямаме учебници и не ги носим. Иначе имам приятели от града, на които чантите много им тежат. Ама ние сме си добре така. Имаме един афтобус. Возиме си се с него и е голям купон. Нас така всеки ден ни возят. Вас в София така ли ви возят всеки ден до училище? Надявам са. Иначе мама и татко и те са добре. Татко, който може да намери слама за магарето дажи и да няма в съседното село, и той не можа да намери учебници за мене. Браво, Дани. В., добре си ги скрил. (ша мойш ли следващата година да скрийш така и билежниците). Мерзи. Иначе аз пак изкам да питам нешто. Тука, у нашето село разказват че имало някакви испити, тек ли беше, тас ли, тряс ли беше… А бе онова дето са плашат всички, че трябва да го минават след седми клас. Аз тия работи не ги расбирам. Има някакви отговори, май така се казваше. Отгоре има нещо писано, а после и едни изречения, които не знам зашто започват а, б, в. Ама ти Дани. В. сигурну ги знаеш. Там у големия грат сигурну имати такива текове. Амъ ас така и не расбрах кво да правя там. Ний такива неща не сме виждали. Трябва ли да ходя или не? И нашта врачка на селото не можа да ми каже. Вашта врачка знае ли? (да ти кажа и селския идеот не можа, ама реших, че ще ми се смееш ако ти кажа, че питах чак него).
Искам да та питам – при ваз междучасията стигат ли ви да отидете да си купите закуски? На мен не ми стига и другите ми се подиграват. Ама не знам защо така и все не оспявам да стигна до баба ми дето е през две села да ми даде баница.
А на мене и другу ми е интересно. Вий как са топлите? В смисъл като те накарат ти да носиш дървата и въглищата, оспяваш ли да се откопчиш. Ас все не оспявам и нося като циганите на товарната гара до наз. А за циганите като стана дума, ас все при тях замръквам тъй да са кажи. Те нали не ходят на очилище и по цял ден са мотат по селото с конете. И като ми стане скучно в даскало и аз отивам при тях. Ама те Дани. В. не идват в чаз. И аз трябва да ходя при тях. Ти имаш ли такива приатели дето не идват на очилище?
Иначе да ти се похвала ние у наше село много са забавляваме. В кметството имаме един телевизор с клавиши, дето не знам за кво са му на кметот. Викат им кумпюрти. Пускат музикъ, телевизия и други такива. Интересно е. Ти Дани. В. имаш ли такива работи при тебе?
Ас май трябваше да ти кажа защо го пиша туй лисче, ух, писмо. Разказаха ми, че си бил много добар оченик и си отличник. И ази искам така, ама май няма да оспея. Тъй не успях да разбера как са пиши и за туй това писмо ми го написа един приятел, ама недей да казваш на никогу. Ама какъ може да стане отличник като тебе един ден. Вече е прочела пет от 20 книги дето имаме в библиотеката на очилището. А това си е трудна работа. При ваз не знам как е ама ние имаме една жена дето дава книгите. Тя освен това паси козите, чисти очилището, премита църквата два пъти на ден и си прикопава градината най-редовно. Поне така си мисла, защото има мноого реколта. Айде Дани. В., ний с моя приятел и какъ ще тръгваме с жълтия афтобус. Ний много ти благодарим за него, щото така сме като в американско училище. Да знаеш как ни завиждат от съседното село… Там ги карат с линейки до даскалото. Все се бъзикаме с тях, че ги водят направо при селския идеот (ей, аз не трябва ше да казвам за него). Петърчу, ти туй за идеотъ нали не го написа в писмоту, бе, мискинин…